Казус: Ваш роднина поставен под пълно запрещение е потребител на социална услуга в дом за възрастни хора под юрисдикцията на Агенция за социално подпомагане. Лицето има склонност към скитничество, поради което самоволно напуска дома, а известно време след това почива. Може ли да бъде търсена отговорност на дома за възрастни хора и за какво?
Отговор: Агенция за социално подпомагане, в качеството й на изпълнителна агенция към Министерството на труда и социалната политика, изпълняваща държавната политика в областта на социалното подпомагане и осъществява държавната дейност във връзка с предоставянето на социални услуги, носи отговорност по искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на потребители на социална услуга
Персоналът на дом, в който са настанени лица поставени под запрещение са длъжни да приложат временни физически ограничителни мерки, които да възпрепятстват свободното им придвижване, респективно да предотвратят самоволното напускане на територията на дома. Самият закон позволява минимално ограничаване на личната свобода.
Допускане самоволното напускане на настанено лице може ли да се счете, че е бездействие от страна на персонала, изразяващо се в неизпълнение на възложен в личен и в обществен интерес на задължение да полагат грижи за поставени под запрещение лица?
Този правен въпрос е допуснат и разгледан от ВКС , т.к. е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, т.к. е налице непозволено увреждане в резултат на противоправно поведение на служители на държавна институция, на която са поверени грижи за поставено под пълно запрещение лице, като това е от значение за точното прилагане на посочените норми в областта на непозволеното увреждане при липсата на съдебна практика по аналогични случаи.
Държавата има задължение да полага особена грижа за лицата, които са поставени под пълно запрещение. Тя е длъжна да осигурява минимално ограничаване на правото им да се придвижват свободно в пространството, като същевременно полага всички грижи в рамките на разумното, съобразно спецификата на всеки индивид, за да предотврати рисковете за здравето и живота на поставените под пълно запрещение. Ако в резултат от неполагането на такива грижи, които са били необходими и които са могли да бъдат предоставени, настъпят вреди за здравето или живота на поставено под пълно запрещение лице, държавата носи гражданска отговорност – справедливо обезщетение за неимуществени вреди.
Справедливостта при определяне на обезщетението е свързана с преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. Съдебната практика приема като критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай. При увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси се накърняват моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното ѝ общуване. Целта на обезщетението не е да се поправят вредите, което е невъзможно, а да се възстанови психическото равновесие на пострадалото лице, да се компенсират отрицателните, неприятните емоции, в това число и чрез самия факт на осъждане на ответника.