С Определение от 27.04.2022 г. на основание чл. 280, ал. 1 , т. 1 от ГПК, ВКС е допуснал до касационно разглеждане, поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до неправилност на съдебното решение (в отговора на исковата молба ответникът не направил възражение за връзка между записа на заповед и каузалното правоотношение и не е изложил възражения за недобросъвестност на поемателя по записа на заповед, а в първото по делото съдебно заседание ищецът е представил договор за заем в писмена форма и твърдение, че записът на заповед е издаден във връзка с него, а ответникът е възразил, че липсва сключване на договор за заем и че представения писмен договор не установява наличие на възникнал договор за заем, доколкото липсват доказателства за сключването му, с оглед характера му на реален договор) следния правен въпрос: „Кога се преклудира възможността да бъде направено възражение от ответника за липса на съществуващо каузално правоотношение в производството по иск с правно основание чл. 422 ГПК относно вземане по запис на заповед ?“ Въпросът е разрешен в противоречие с т. 17 от Тълкувателно решение 4 от 18.06.2014 г. по тълк.д. 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т. 4 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк.д. 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. От значение в случая е, дали е спазено точното тълкуване на нормата на чл. 422 от ГПК и нормата на чл. 131 от ГПК в процеса, така както е разяснена в т. 4 от Тълкувателно решение 1/19.12.203 г. на ОСГТК на ВКС. Предстои ВКС да отговори на този въпрос във втората фаза на касационното производство. Очаквайте следваща публикация когато решението бъде взето.
Срок за упражняване правото на ответника да оспори каузалното правоотношение към запис на заповед
18.05.2022
Дела