Един от най – честите отговори за това как едно лице лично може да реши какво ще се случаи с имуществото му след смъртта му е това да състави завещание, вместо приживе да извърши разпоредителна сделка с него като продажба, дарение, дарениесрещу издръжа и гледане или друга.
Всяко лице може да състави в строго предписаната от закона форма завещание, с което може да се разпореди с част или с цялото си имущество, но не и неимуществени или непрехвърлими права и не и със запазената част от наследството, когато таква съществува, в полза на едно или повече физически лица и/или юридически лица и/или държавата.
Завещанието се извършва лично и само от едно лице. То може да бъде отменено винаги докато завещателя е жив и промени волята си.
Завещанията могат да бъдат два вида: саморъчно и нотариално завещание.
Саморъчното завещание трябва да бъде саморъчно написано от завещателя, като задължително съдържа съдържа дата на съставяне и подпис от завещателия след завещателните разпореждания, като се извършва при спазване на нормите на Закона за наследството, т.к. в противен случай се счита за нищожно.
То се съхранява по начин, по който завещателя счете за уместно.
Нотариалното завещание се извършва от който и да е нотариус, без значение къде е местоживеенето или местонахождение на имот на завещателя или на други условия, като нотариусът се сезира с молба от завещателя, с приложена декларация, че притежава завещаваното имущество и данъчна оценка за недвижим имот или друго според спецификата на завещаваното имущество. В това производство участват и двама свидетели.
За да породи действие саморъчното или нотариалното завещание трябва да бъдат обявени от наследниците след смъртта на наследодателя.