Независимо дали родителите на дете са били в законен брак, който е прекратен или във фактическа раздяла, която е преустановена, въпросът за родителските права и режима на лични отношения спрямо непълнолетните деца е неизбежен за решаване.
Намирането на добър отговор на него е труден процес, в който участие и отговорност носи не само съдът, но и родителите.
Съдебната практика след произнасянето на Върховния касационен съд в тълкувателно решение, което е задължително за прилагане от съдилищата постави началото на уеднаквяване на съдебната практика по въпроса за така нареченото „споделено родителство“.
На поставения за разглеждане въпрос „Изключва ли разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от Семейния кодекс възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители? Върховния касационен съд дава следния отговор: „Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от Семейния кодекс изключва възможността
родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители в случай, че не се постигне споразумение по упражняването им.“
Изразено по позитивен, а не чрез изключването, начин, отговорът е, че винаги, когато между родителите е налице постигнато споразумение за упражняването на родителските права от двамата то съдът ще се произнесе съобразно това споразумение.
Мотивите на съдът за така дадения отговор се коренят както в естествения житейски факт, че всеки родител е носител на родителски права, така и в законовите задължения и отговорности родителските права да се упражняват в интерес на детето, като по въпроси за определяне името на детето, издаване на паспорт и други това упражняване на родителски права може да се стане само по общо съгласие на родителите.
Ето защо съдът приема, че при съблюдаване интересите на детето и при наличие на постигнато съгласие за отглеждането му от двамата родители, това съгласие между родителите е с приоритет пред едноличното упражняването на родителски права и задължения от единия родител.
Решението на съда се основава на чл. 18 от Конвенцията за правата на детето, в който е залегнал основния принцип за носене от двамата родители на обща отговорност за отглеждането и развитието на детето, при въздигане на висшите интереси на детето в тяхна основна грижа.
(Виж Тълкувателно дело № 1 по описа за 2016 г. на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд)
Първото задължение на бащата към децата е да обича майка им.
Първото задължение на майката към децата е да уважава баща им.